Светослав Иванов: Сподели това
Коментар на водещия на " 120 минути " Светослав Иванов:
През седмицата се случи нещо, което доста от нас чакаха. Доверието в обществената мрежа " Facebook " се разклати толкоз съществено, че с изключение на 50-те милиарда $, които бяха изтрити поради спада на акциите, на дневен ред изникнаха въпроси, които от дълго време си задаваме.
Как се употребява цялата информация, която споделяме за себе си? Защо на стените на някои от нас се появяват публикации и информации, които все едно са писани особено за нас? Сякаш някаква невидима лаборатория ни води към един или различен житейски или политически избор.
Звучи в действителност злокобно. Но изцяло реалистично предвид на информацията, че посредством персоналните ни данни и това, което харесваме, чертае нашия собствен психопортрет. С достъп до тази информация, добита посредством " Facebook ", всеки които е подготвен да заплати, може да получи подготвени модели за въздействие върху големи групи и цели общества.
На пръв взор, тази високотехнологична алтернатива, която обаче може да засегне даже и физиологичните ни потребности, наподобява далечна от българската действителност. Докато в целия свят се приказва за отбрана на персоналните данни, в България към момента не са предпазени егенетата ни. Докато компании се готвят да доставят артикули с дронове, на нас ще ни паднат и пломби, и глави по дупките на родината.
Но това е единствено на пръв взор. Защото абсурдът с " Facebook " идва в верния миг, с цел да ни подсети за следващ път, че имиджът е всичко. Той се гради мъчно и може да рухне за един момент. Затова е толкоз сладко, когато той рухва по подготвени модели, изключително в обществените мрежи.
През седмицата да вземем за пример министърът по европейското председателство Лиляна Павлова за следващ път стана жертва на подправени вести. Хиляди хора разпространиха новината, че Павлова е споделила, че „ на възрастните им остават 3-4 години след пенсия, няма смисъл да наливаме „ неверни пари ” в тях ”. Нагло изявление, което би трябвало да коства политическата кариера на този, който даже си го е помислил. Но просто това не е истина.
„ Пише го във „ Facebook ” стартира за заменя „ написа го във вестника ”. Но това е разбираемо, откакто във " Facebook " публикация и от „ Ню Йорк Таймс ”, и от някой подправен уебсайт наподобява по един и същи метод.
И го споделяш, без доста да мислиш. Без мисъл, че то е ориентирано към теб, тъкмо с мисълта, че ще си податлив да го споделиш. На другия фронт са изявленията, ориентирани към аления лагер. Фалшиви вести, популяризирани по сходни модели. И против десните, и против левите.
Като играеш мръсно, против теб ще играят мръсно. Но вследствие на това цялото пространство става мръсно. И не имаме вяра на никого. Започваме да губим и себе си. И тук е огромната щета за цялото общество – трансформираме се във всеядни зомбита, от които някой някъде постоянно прави пари.
Преди да имаме вяра, би трябвало първо да помислим. И върнете действителния си живот. Много повече хора ще харесат това.
През седмицата се случи нещо, което доста от нас чакаха. Доверието в обществената мрежа " Facebook " се разклати толкоз съществено, че с изключение на 50-те милиарда $, които бяха изтрити поради спада на акциите, на дневен ред изникнаха въпроси, които от дълго време си задаваме.
Как се употребява цялата информация, която споделяме за себе си? Защо на стените на някои от нас се появяват публикации и информации, които все едно са писани особено за нас? Сякаш някаква невидима лаборатория ни води към един или различен житейски или политически избор.
Звучи в действителност злокобно. Но изцяло реалистично предвид на информацията, че посредством персоналните ни данни и това, което харесваме, чертае нашия собствен психопортрет. С достъп до тази информация, добита посредством " Facebook ", всеки които е подготвен да заплати, може да получи подготвени модели за въздействие върху големи групи и цели общества.
На пръв взор, тази високотехнологична алтернатива, която обаче може да засегне даже и физиологичните ни потребности, наподобява далечна от българската действителност. Докато в целия свят се приказва за отбрана на персоналните данни, в България към момента не са предпазени егенетата ни. Докато компании се готвят да доставят артикули с дронове, на нас ще ни паднат и пломби, и глави по дупките на родината.
Но това е единствено на пръв взор. Защото абсурдът с " Facebook " идва в верния миг, с цел да ни подсети за следващ път, че имиджът е всичко. Той се гради мъчно и може да рухне за един момент. Затова е толкоз сладко, когато той рухва по подготвени модели, изключително в обществените мрежи.
През седмицата да вземем за пример министърът по европейското председателство Лиляна Павлова за следващ път стана жертва на подправени вести. Хиляди хора разпространиха новината, че Павлова е споделила, че „ на възрастните им остават 3-4 години след пенсия, няма смисъл да наливаме „ неверни пари ” в тях ”. Нагло изявление, което би трябвало да коства политическата кариера на този, който даже си го е помислил. Но просто това не е истина.
„ Пише го във „ Facebook ” стартира за заменя „ написа го във вестника ”. Но това е разбираемо, откакто във " Facebook " публикация и от „ Ню Йорк Таймс ”, и от някой подправен уебсайт наподобява по един и същи метод.
И го споделяш, без доста да мислиш. Без мисъл, че то е ориентирано към теб, тъкмо с мисълта, че ще си податлив да го споделиш. На другия фронт са изявленията, ориентирани към аления лагер. Фалшиви вести, популяризирани по сходни модели. И против десните, и против левите.
Като играеш мръсно, против теб ще играят мръсно. Но вследствие на това цялото пространство става мръсно. И не имаме вяра на никого. Започваме да губим и себе си. И тук е огромната щета за цялото общество – трансформираме се във всеядни зомбита, от които някой някъде постоянно прави пари.
Преди да имаме вяра, би трябвало първо да помислим. И върнете действителния си живот. Много повече хора ще харесат това.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ